петък, 5 декември 2014 г.

Малазанска книга на мъртвите от Стивън Ериксън

              Защо трябва да прочетем Малазанската книга


ревюто е благодарение на Averroes


Повярвайте ми – трудно е да пишеш за нещо, което е почти непознато сред българските фенове. Още по-сложно е да представиш възгледите си относно поредица, при която повечето читатели се отказват да четат още на първа книга.
За тези, които не знаят за какво става дума статията е посветена на фентъзи поредицата на канадския писател Стивън Ериксън„Малазанска книга на мъртвите” .В тази статия няма да представям книгите, автора и т.н. Първо защото е досадно и второ, защото едва ли ще го прочетете.
Сега, след като съм прочел всички седем излезли на българския пазар книги от поредицата и съм започнал осмата на английски ми е трудно да кажа защо да четете Ериксън. По-скоро ще кажа защо да не четете този автор.
На първо място той е различен, като поднасяне на сюжета. Стилът му е уникален за мен лично, много стабилен, свеж и в същото време тежък. Тежък в смисъла , който придава тази дума на произведения, които ви остават в главата. Малазанът (както е позната поредицата сред феновете й) е фентъзи, което ще запомните бързо – стилът на автора ще ви накара да се потопите в текста и приключението, да станете част от него.Това малко автори го могат – да не съпоставям имена, но има поредици, които са ме отегчавали до лудост!
На второ място Малазан е пълен с уникални по своята същност герои. Ако това не е важно за един разказ – не знам кое е. Ако героят не ми хареса в една книга я зарязвам и не я пипам повече. Гадно или не – това е въпрос на личен избор, но аз лично не си затормозявам ума с „не-готини „ герои. Като започнем с простите войници Фидлър, Тротс, Смайлс – минем през командирите им Уискиджак, Бруд и сие и стигнем до висши същества и асцеденти (тази дума ще я срещате честичко в книгите) –Аномандър Рейк, лейди Енви, Драконъс и т.н. списъкът става дълъг. Това е най-хубавото в поредицата – няма главни герио, или аз не видях досега водещ герои или герои в смисъла, който има в други книги и автори. Действието по-скоро се развива около определени случки, а не около персонажи. Което аз не съм виждал често във фентъзи поредиците, които съм чел.
На трето място светът е много добър – пространен, различен, с много култури и цивилизации. Явно фактът , че Ериксън е археолог му помага да изгради уникалните за света на Малазан раси, личности, география и прочие. Още от първа книга ще забележите, че мащабите , с които авторът борави са огромни (вижте само битката при Пейл). И най-важното – борави успешно с тях! Наистина е смешно и досадно, когато писателят реши да има огромен свят, а не защитава това, което е дал като заявка. При Ериксън този елемент е застъпен много добре- континентите са огромни, народите многолюдни, историята обширна. В началота на всяка глава има откъс от летописите на Малазанската империя или други, които ще ви дадат представа колко наистина добре изграден свят е Ериксоновият.
В света на Малазан няма познатите ни раси от други епоси – тук са съвсем различни, като най-голям акцент имат хората, останалите са най-вече от отминали епохи, които или са безсмъртни или оцеляват по друг начин. Това е много интересно, тъй като на много места в книгите авторът показва как е бил светът му в миналото, сякаш е реален , какви народи е имало и какви войни са се водели.
Може би има няколко пречки за доброто възприемане на епоса за Малазан. Начело поставям лично аз прочита на книга първа „Лунните градини”. В нея стават множество важни събития , но : книгата ви „мята” насред въоръжен конфликт, политически амбиции и т.н. сган и в един момент главата ви е пълна с много нови персонажи и се чудите къде сте попаднали. Преодолеете ли този момент считайте, че най-тежката част от поредицата е мината успешно. Това е типичен Ериксонов подход – постепенното разгръщане на историята, въвеждането на лицата и разказването на историята им. Всяка следващата книга разкрива още една част от митологията, сюжета и географията на света. Друга пречка е обемът на книгите – няма част по-малка от 500 страници, като две минават спокойно 1000 страници. Но мисля, че ако ви допаднат това едва ли ще ви спре да четете наред.
Поредицата на Стивън Ериксън е една нетипична и свежа фентъзи сага за уникално изграден свят, невероятно симпатични персонажи , уникални раси и добро изграждане на местната митология. Разказът е увлекателен и мен ме превърна в голям фен на Ериксън. Доколкото се пише във фен форумите за сагата останалите три книги (защото са десет общо) са по-добри от предишните, което ми се струва странно, тъй като от първа до седма аз изпитвах невероятно удоволствие да чета. Ще поживеем, ще видим, както се казва.
Надявам се да съм ви заразил с моята фенска страст към Малазан.Засегнах трите важни според мен точки – персонажи, свят и стил. Не вярвам, че всички сте съгласни с мен, но ми се иска да прочетете тази сага и тогава с радост ще поспорим. Ако пък съм ви накарал да изхарчите 15 лв за всяка от книгите – е това вече си е успех!

Няма коментари:

Публикуване на коментар